понеделник, 27 април 2009 г.

Blocked (non)sense

Яростта е кофти чувство. Даже в повечето случаи по-кофти от това, което я е предизвикало.
Удряш пухени възглавници в пода, чупиш засилени врати на гардероби, мяташ си телефона (който btw хич не е евтин и ти служи доста добре – не заслужава подобно отношение! Не убивайте вестоносеца!) в стената, късаш и мачкаш безброй листове, само защото не знаеш докъде ще те отведе написаното (а и не се замисляш, че така обезсмисляш предназначението на поредното обречено дърво). Нервиш се, защото ръката ти не е толкова бърза, колкото неподредените ти мисли...
И защо е всичко това? Защо се поддаваш на гнева, който блокира трезвата ти мисъл? (или вече нямаш такава?!)
Щракане на химикалка...
Блъскане на главата в стената...
....
Едно голямо, безконечно многоточие.
...
Thats life somefuckintimes.
А американците имат празник, наречен Thanksgiving! WTF... (Е, спорно е, че го ‘имат’...някой просто им е казал ‘Днес измислете нещо, за което сте благодарни’, без да се замисля колко трудно може да е това понякога. And so they did.) Каква е целта? Да си напомниш, че не всичко е супер fucked-up и че все още има хубави и честни неща в живота? Къде, по дяволите?
Любовта?
Която почти задължително е бъркана със секса, който в днешно време е просто обмяна на телесни сокове? Или другата, комерсиализирана любов, в името на която си длъжен да подариш на ‘любимия’ човек голямо розово/червено без(с)мислие по възможност в сърцевидна форма? И колкото по-голямо, толкова по-добре, сиреч толкова по-голяма е любовта ти. Защо вече на първите места в съзнанието на ‘модерния човек’ е количеството?
Колкото повече, толкова повече!
Е, после идва и етикетът... Само си представи:
ОГРОМНО РОЗОВО/ЧЕРВЕНО СЪРЦЕ GUCCI
Пълно щастие. О! Ама то и пее!! Да, супер много екстри!
Колкото повече, толкова повече!
А ако не подариш гореспоменатото без(с)мислие на Св. Валентин на him/her (случаят пак по вина на любимите ни American friends) – край. ТИ НЕ МЕ ОБИЧАШ!!! Ред сълзи, ред сополи.
Mmm, what else am I thankful for?
Приятелсвото?
Това, в което всеки търси нещо за собствена угода или това, събрало двама или повече души в израз на омраза към друг човек? Или това, което просто така се нарича, понеже така е думата, а всъщност е правене на компания един другиго, защото останалите не ни искат?
А повечето, които смееш да наречеш ПРИЯТЕЛИ, всъщност въобще на познаваш, защото слагат маска, която да ти се хареса. Друга, която да се хареса на семейството, трета за работодателя, четвърта за пред хората, с които току-що си се запознал и така до безкрай.
Веднъж говорих с момче, което ми призна, че така протича комуникацията му с абсолютно всички хора. Аз се разплаках, убеждавайки го в малоумието му, а той твърдеше, че така се чувства добре... ако е добре човек, който живее във всекидневен страх, дали ако каже искрена думичка, хората в обкръжението му ще го приемат.
Добре ли е човек, който има комплекс за малоценност?!
And that’s not just him.Unfortunately.
Къде е искреността? Къде да я търсим?
Единственото, което ми идва на ум, е в децата... но това е temporary solution, понеже когато пораснат, животът и тях ще завърти в този порочен кръг от лицемерие, лъжи и неистинност.
Family?
А колко голяма част от всичките си роднини познаваш? С колко от тях се чуваш не само по празниците или когато ти трябва нещо? Кого обичаш повече – майка си или баща си? Добре де, кой ти дава повече пари и те ограничава по-малко и с кого си викаш за ‘добро утро’? Това ли family? Семейството трябва да е не просто поносимо съжителство с хора, които едва се интересуват един от друг, а такива, които безрезервно се обичат, помагат си и се подкрепят. И тези отношения са изградени върху доверие, отдаденост и уважение.
Къде, по дяволите, си се скрил, морал?
А вие, ценности, защо така уплашено бягате?
Не искам да съм нихилистка, но единственото, в което ми остава да вярвам, е вярата itself. Вярата не като религия, а като faith, в това, че доброто е все още вътре в нас, макар надълбоко и обвзето от страх да се покаже, защото има вероятност много да го видят като слабост.
Не е задължително всички да сме егоистични животни, непоказващи емоции, за да оцелеем.

Няма коментари:

 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported License.