събота, 25 април 2009 г.

РАБОТА?!

Откога наличието на желание, способност и готовност за работа не е достатъчно?

Всички европейски държави (да не говорим за великата сила отвъд океана), на които така се стремим да приличаме, предлагат почасова работа на студенти и дори ученици. В България обаче картинката е малко по-друга. Подобна възможност за допълнителни доходи е сериозно ограничена.

Почти всички обяви на работодатели посочват като основно изискване кандидатът да има опит. А от къде очакват той да го е придобил при положение, че никой не му е предоставил този шанс?

Дори и на някой да му се усмихне късметът и да си намери работа чрез обява, често зад нея стои частна агенция по заетостта. Тя, бидейки частна, изискава процент от първата заплата на наетия.

Това ни свежда до две опции – учещата младеж може да се подвизава като част от персонала в заведения за бързо хранене или от екип, рекламиращ артикули я в големите супермаркети, я на улицата.

Двете най-големи и известни вериги за бързо хранене, чиито условия за работа са сравнително добри, постоянно провеждат кампании с цел набиране на нови и нови хора. Факт е, че предпочитат да наемат студенти – това всеки го вижда. Или защото е посетител на тези заведения, или има познати, които работят там. Но аз съм по-сколонна да мисля, че непрестанното търсене на нов персонал е част от техния маркетинг и PR с цел да се популяризират сред младите и да се рекламират. И за да съм напълно сигурна в твърдението си, направих следния експеримент – подадох молба за работа там. Формата за кандидатстване попълних он-лайн, след като първо се допитах на място с хората от отдел „Човешки ресурси”, които ме увериха, че до 10 работни дни ще ми бъде отговорено. Също казаха, че е без значение как подавам документите си – дали през сайта им, или на ръка в самото заведение. От тогава минаха повече от 20 работни дни, а да се свържат с мен за отговор, все още чакам.

Е, явно наистина добрите условия – работен ден в зависимост от възможностите на кандидата (4, 6 или 8 часа), избор на което и да е заведение от веригата (има по цяла София) и доволно заплащане (между 3 и 5 лева на час) – си остават там някъде далече, в полите на недостъпното. Обяснението е, че напливът е огромен, следователно малко успяват да се вредят. Но по-важното е, че си остава проявената некоректност, продължаваща да ни кара да се чудим какво правим тук.

Ще кажа няколко думи и за втория вариант – промоутърските агенции. Нека започна с това, че главно се търсят момичета. А ако може да са по-хубавки и надарени, още по-добре. Нали все пак става дума за търговия, а още древните са си го казали – сексът продава. Интересно ми е само какви представи за живота ще си изгради едно младо момиче, когато от студентските му години е заставено да си служи с външността си, за да просперира. Има два вида промоции – нощни в дискотеки и клубове, както и дневни, които се провеждат в супермаркети из целия град. Това къде ще те пратят, зависи изцяло от организаторите. Парите са доста примамващи – за 5 часа в магазин може да се заработят около 30 лева, а в дискотека сумата скача до над 60 лева. Важното е да се знае, че този тип ангажименти не гарантира постоянна заетост (един месец може всеки ден да имат нужда от теб, а после три да не те потърсят) и рядко се подписва какъвто и да било договор. А тази несигурност е достатъчна, за да те откаже.

Тези факти като че ли ни оставят с впечатлението, че да се учи и работи едновременно е или практически невъзможно, или въпрос на неистов късмет. А дали така трябва да бъде?

В по-голямата част от европейските държави студентите не се оплакват от липса на възможност за работа. Изключително много ме впечатли и следният факт, говорейки с млади хора, живеещи и работещи в чужбина. Университетите предлага вид академична работа в самата си база. По този начин хем трупаш опит, занимавайки се със специалността си, хем имаш добри доходи.

ВУЗ-овете по Европа също така търсят и помагат да студентите си да намерят и работа и извън него, ако това е тяхното предпочитание. Но не само това може да се прави – в почти всички кафета и ресторанти се работи почасово. Зависи само от теб – колко време можеш да отделиш и с каква работа предпочиташ да се заемеш.

Студентите пък в България, на които просто се налага да работят, трябва да избират дали да посещават лекции и упражнения или да се трудят, за да не гладуват и да могат да си позволят да излязат една вечер в седмицата и да се повеселят. И това е защото единственият им възможен избор е да работят на пълен ден – между 8 и 9 часа. По незнайни причини българските работодатели нямат афинитет към наемането на хора за почасова работа. В наредбата, регламентираща младежкия труд у нас, която изчетох от край до край, не се споменява нищо за лимитирано наемане на студенти. Зависи само от работодателите.

Стажът е добър вариант за учещите висше, но той може да е ползотворен за тях, само ако са способни да се съсредоточат максимално в трупането на опит и практически знания. Да не говорим, че за никого не е тайна, че заплатата на стажантските места е символична или пък въобще я няма, а в доста случаи иде реч за чиста експлоатация.

Вместо да се залага на млади кадри, имащи потенциал за реализация, парадоксите не свършват и водят само да едно – демотивация. А дали това положение се дължи единствено на финансовата криза или и на неадекватности в системата е без значение в случая. Резултатът все е един. Обществено недоволство.

Няма коментари:

 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported License.