сряда, 6 май 2009 г.

Премеждия в БДЖ

Когато се возиш в БДЖ, се чувстваш като в стар български филм, я като със Самуел Финци, а като „Трака трак”. Толкова препознато, класическо и старо изглежда всичко. Циркът започва още преди да се кача на влака. Оглеждам се на перона, за да видя нацупена контрольорка, перчещи се с пагоните си ченгета, които обсъждат един с друг новите си мобилни телефони, сърдити баби, продаващи цветя – повечето увяхнали и жена, продавачка, вика:
-Кръстословици, судоку, игри и забавления! Сканди! Само за един лев!
През това време през високо говорителя прозвучава обявяването на тръгването на влака по линия София – Бургас – Варна. От будка за кафе, сандвичи, вафли и прочее, се чува бесна чалгия тип „Влюбена в тебе/.../Жива рана” или „Да ти честиТЯ ли/Да не би да си дрогиран”. Хаус музика от телефона на младеж, пусната на високоговорител. И накрая – изпилващо нервите, истински тест за издържливостта слуховия апарат – най-адовото скърцане от спирачките на пристигащите на жп-гара София влакове.

Качвам се.

Най-неприятна е гледката през прозореца, когато влакът минава през индустриалните зони на излизане от София. Мирише. На старо купе в БДЖ. На БДЖ. Като чуя абревиатурата, я асоциирам именно с миризма. Топла, сладка, изключително тежка. Неприятна. Гнус ме е като ми се налагам да я вдишвам.

Попаднала съм на забавно купе. Възрастовата група на останалите пътници е предполагаема – всички, освен две млади момичета, са пред или на пенсионна възраст. Или решават кръстословица и четат вестник, или подремват. С поведението си и външния си вид изглеждат много естествено във влака. As if they belong there. И са запознати с всички екстри, предлагащи купето, макар че те са лимитирани. Такава е примерно закачалката над всяко място, за чието съществуване аз дори не съм подозирала. Е, това, което знам обаче, защото също никога не се е променяло, е, че номерът на местата никога не се спазва и от никого. По темата възниква разговор между пасажерите. Възрастен господин казва, че е недопустимо да има както „запазени места”, така и незапазени. „По този начин често се получава дублаж”, твърди той. „Е не виждате ли, че се случва обаче и никой не се интересува от това” е коментарът, който последва от друг, примирен, пенсионер. А възрастна аристократична дама добавя „Аз пък никога не съм се натъквала на дублаж.

Дочувам неволно телефонен разговор на момиче, което обяснява на свой приятел за премеждията си в БДЖ – почти е изпуснала влака, защото е закъсняла, по нейни думи, „само с две минути”. Така е, може влаковете да са всякакви, но е факт, че се движат по разписание. Девойката се оплакваше също, че всъщност е закъсняла, защото и двата банкомата на гарата не работели. От вече трети ден. Факт. Аз също имах подобен проблем. Не знам какво им става на банкоматите напоследък – много често случвам на развалени такива, станали са като чисто новите валидатори в тролейте и трамвайте, който винаги показват, че картата е невалидна.

По-покъртителна е гледката в нощния влак София – Солун. „Балкан”-чета в коридора, ромки, пушещи лилава „Горна Джумая” в тоалетната. Тя пък е неописуемо гнусна – не е виждала парцал и препарат от години.

Почти всяко купе е окупирано от нечистоплътни цигани, поне с двоен брой от регламентирания. Касетофони, от които звучи кючек, кебапчета, лютеница и лимонада. Пространството между седалките е предвидливо застлано с две одеала от загрижените родители на малките ромчета, спящи там. Разярено ченге крещи малко преди границата „Веднага се прибирайте и млъквайте. Спирайте музиката!” После добавя сочна псувня към репликата си и изречението „Я да се обувате, няма да ви мирише митничарят петите!” Озадачена група чужденци се чудят къде да попаднали и 100% съжаляват мига, в който са решили на включат България към балканския си трип. И нищо чудно.

Аз пък за съпасажери случих на слушащ чалга от високоговорителя на телефона си и предупреждаваща ме жена да си пазя багажа по време на нощния преход. Прекарах пътуването, прегръщайки чантата си.

Няма коментари:

 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported License.