четвъртък, 18 юни 2009 г.

Погледи

Дали им изглеждам тъжна? Или пък си казват „Тя си е такава – отнесена. Замислена. Странна.” Те са много. Не знам накъде отиват. Много от тях също не знаят. Не ме и интересува.
Живея в полусън. Забравям. После се сещам, но често вече е късно. Не ме интересува, че ме гледат. Гледам ги и аз. Елементарни са ми. Разгадавам ги за части от секундата. Само по погледа. Не са интересни. Няма нищо необикновено в тях. Ето, тази я познавам. Сигурно от НГДЕК. Всички са от НГДЕК. Усмихва ми се леко, едва – чуди се как ще реагирам; дали въобще ще реагирам. Или ще я игнорирам? Добре де. И аз се позахилвам. И аз леко.

Няма коментари:

 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported License.