вторник, 2 юни 2009 г.

Моят бал

Мнението ми за това събитие определено се промени, след като достигна и мен. Разбрах и най-важното. Идеята на този ден. И тя е да си усмихнат и щастлив. В началото приемах бала, заедно с хилядите подготовки за него, като ангажимент. Но в момента, в който той дойде, реших просто да си изкарам добре и да ми останат хубави спомени въпреки предубежденията и скептицизма ми. Доволна съм, че сред фаталните погледи на мацките със златни рокли ми се мяркаха засмяните, все още детски, лица на моите съученици.На този ден оцених усилията на родителите и роднините си, които не просто се радваха за мен и ме обгръщаха с внимание и любов, ами и вложиха много усилия в приготовленията, които никак не са малко – рокля, обувки, задължителната и неподлежаща на пропускане роднинско-семейна сбирка, снимки и, разбира се, настроение.Доволна съм, защото разбрах формулата за готино изкарване – колкото по-малко внимание обръщах на кича около себе си, толкова повече се забавлявах.

Рокля и пр.
Не минах без обиколка по магазините. Два дни подред се изумявах или от цените, или от ужасните рокли, на които се нагледах, че някои и пробвах. Светлината в тунела видях, когато влязох в бутик Il Cuore. Още с качването си по стълбите знаех, че тук е моята рокля. Облякох около 15 и имаше толкова яки неща, че, признавам, трудно избрах. Роклята ми струваше малко над 200 лева, което както и да го погледнеш, е супер изгодно. Алекс – шивачката, която държи бутика, ми направи и много красиви обици, чанта и ръкави. Е, до тях не стигнах – жега беше. Поне през деня. Колкото до през нощта – алкохолът топли.
Обувките ми бяха основен проблем. Трябваше да са ниски. Първоначалният план беше да съм с гуменки, но роклята ми беше прекалено красива за подобни експерименти. След още много обиколки и недоумявания, виждайки избора, на няколко пъти щях да се разплача. В крайна сметка си взех супер свежите и красиви сандали с ниска подметка. И благодарих за решението си всеки път, в който подскачах и танцувах с тях, както и когато още преди 00,00 часа всичките ми съученички буквално ревяха от болка, причинена от 11-сантиметровите им обувки. Накрая ги свалиха, въпреки масата пари, които техните са дали за тях. О, моите струваха 30 лева. Без майтап.
Истерия – пробна прическа, прическа, пробен грим, грим, солариум, козметик, маникюр, педикюр. Това е програмата седмицата преди бала на почти всяка абитуриентка. Горе-долу всичките тези неща ги пропуснах. Без грам съжаление.

28. май '09г.
Това беше датата на моя бал. По традиция в (пред)делничен ден, за да може да се отиде до училище (в мизерното "Модерно предградие") на сутринта. Защо? Официално - за да влизаме в часовете и да пречим; неофициално - за да ни видят всички.
Денят на абитуриентския ми бал започна с кашляне - бях нездрава вече от 10-тина дни. НО! Това хич не ми попречи да си изкарам яко. След като се накашлях, отидох да ми изправят косата и да, само такава ми е прическата! Не е за вярване какво правят по-натоканите (тоест почти всички) баладжийки с косите си. Обикновено след 2-3 часа прекарани в салона, охкайки, спорейки и казвайки "Сложи ми още гел/лак/пияна/друго фиксиращо средство за коса! Трябва да е бетон!", момичетата сякаш са били подложени на фризьорски експеримент. Както и да е, после се облякох, леко гримирах и се запътихме с нашите към ресторанта, за да празнуваме с роднините и приятели. Е, никога не съм разбирала какво точно има да се празнува, но според много роднините, ако не ги поканиш на подобно събитие, жестоко се обиждат. И така, от тази част най ме беше страх, тъй като мислех, че хората няма да си общуват по между си и ще е скучно. Но истината е, че на всички им беше приятно. Аз не спрях да се усмихвам.

Централен военен клуб
Да, и това е традиция. Бяхме в балната зала. Тя наистина е красива и изискана, не казвам нищо против атмосферата, но "офертата", така да се каже, не беше никак изгодна. Дадохме по почти 200 кинта на човек. Е, платихме и на всички даскали кувертите. Но просто не е реално да вземеш по 200 лева на човек за това, което получихме. Храна:
1. Салата - маруля, поставена в дъното на дълбока чиния. Вътре - 3 резанчета домат, 5 краставица и няколко малки кубчета сирене. Всичко е полято с разреден с олио зехтин. Подправки.
2. Пиле с естрагон - това не беле зле, дори на моменти вкусно. Зеленчуците бяха малко.
3. Десерт - парче наистина много яка торта с големината на кибритена кутийка.
4. 2 чаши вино или твърд алкохол, безалкохолно по избор.
200 лева.
И най-много се издразних, че с влизането почнаха да ни искат по 5 лева за снимките - една на входа с кавалера/дамата и една с класа. А какво всъщност правят - снима те някакъв чичко с дигитален апарат, който всъщност не е никакъв фотограф, ами се е оказал там съвсем случайно - прави услуга на организатора на цялата история примерно. Първо събира парите - 2х5лв./човек. И после отива до най-близото фото за снимките, правят му отстъпка за голяма поръчка, плаща със събраните пари от абитуриентите и остатъка си го прибира. Тц, тц, тц.
Музиката беше зле - предимно чалга, както и хитчета някакви. Ако искаш песен, по-добре плати на DJ, за да си сигурен, че ще я пусне. А въпросният DJ пък приемаше и по 3-5 лева за това. Пуснаха ми Jump Around, но това беше най-яката песен от 19:30-23:30ч.
Като прекарване там ми беше най-скучно. Чаках да видя как ще е в дискотеката.

My club
Май клуб, да не се бърка с чалга-Най клуб. Където всъщност по-голямата част са свършили. Жалко. Винаги съм си представяла бала с много хора от училище. Е, имаше такъв момент, но не беше достатъчно дълъг. Ясно ми беше, че се разделяме.

Няма коментари:

 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported License.