петък, 19 юни 2009 г.

Millions (2004)

Millions - шедьовър на Дани Бойл (Trainspotting, Slumdog Millionaire).
Филм за... значението на парите..., за незначителността на парите. За смисъла на парите и за това как променят поведението на хората и даже в някакъв смисъл ги разкриват. Е, "хората" по-късно, в началото децата. Малкият Деймиън, изигран доста впечатляващо от Алекс Итъл (или пък Етел, тук не съм сигурна, но държа имената на актьорите да ги изписвам на български) случайно се озовава със сак Nike, натъпкан до дупка с лири. "Около милион", по думи на момчето. Да, действието, неочудващо, се развива в родната на режисьора, пък и на много от актьорите, Англия. На нея освен това й предстои да приеме еврото след броени дни. По-късно става ясно, че всъщност сакът пари е малка част от задигнатото при огромен грабеж, извършен от организирана престъпна група. Деймиън е много затворено дете, в училище не общува с никого, защото се самоизолира. Главният му събеседник е по-големият му брат - Антъни (Люис МакГибън), който пък от своя страна често го отритва. Деймиън страда от липса на внимание от баща си, майката е починала. Именно това нещастие братчетата изтъкват, за да получат лакомства от съчувстващи случайни и неслучайни хора. Или пък такива, които искат да си гарантират чистата съвест. Уж я има и истинската депресия след подобна загуба у момчетата, но аз лично не я видях. Тя се води за първопричина за състоянието на самотния Деймиън. А то е доста зле - дотолкова е станал асоциален, че смята халюцинациите за нещо нормално - "...както когато виждаш нещо, което другите не", казва той. Какво вижда той, а другите не? Светци - малкият е обсебен по тях. Има познания за най-детайлни факти от живота им. Когато ги вижда, те сякаш му се "явяват". Това внушават ореолчетата им. Деймиън си говори и се съветва с тях.
Самотният баща, вдовецът, е изигран от ирландецът (между другото доста добре му се разбира като говори) Джеймс Незбит.
И така, връщаме се пак на момента, в който Деймиън намира парите - те изхвърчат от влак и попадат точно до личната му крепост, построена от кашони. Той си мисли, че парите са дар от Бог. Затова и иска да ги даде за благотворителност - пръска наистина колосални суми за каузата си и дори я реализира по нетрадиционни начини, като например почерпка на бедните в Pizza Hut за стотици лири. Също така ни най-малко не се свени да споделя с горе-долу всеки за богатството си.
По-големият и информиран брат Антъни пък резонно предпочита това да е тайна, дори и от баща му. Доводът - "заради данъците".
Оттук започва задаването на много въпроси за парите въобще. Колко всъщност са важни? Колко си струва да жертваме, за да ги притежаваме? Колко са ценни за тези, които ги нямат и как се прахосват от тези, които ги имат в изобилие. Докъде се простира силата им? Какво можеш да си купиш? Можеш ли да купиш човек? Да му влияеш чрез своето финансово благосъстояние? А да извличаш от неговото?
Бащата намира парите, но уви точно, когато човекът не на когото принадлежат, ами който ги е откраднал, се появява и започва да прави опити да си ги върне. Настъпва и т.нар. E day, в който Англия приема еврото. Трябва всеки да смени парите си в най-близката банка до полунощ или ще ги изгуби.
И това ни довежда до парадоксно положение, в което семейството + наскоро присъединила се към тях жена хем не са много щастливи, хем са фрашкани с пари.

Няма коментари:

 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported License.