събота, 18 юли 2009 г.

Nos 18 Ans (2008)


Nos 18 ans (2008), или Когато бяхме на 18, може да е обикновена френска комедия. Но... не, нищо френско не е обикновено, както и този филм.
Историята е забавна и увлекателна. Бордо, 1990 г., остават седмици до матурата, което означава, че училище тъкмо е свършило. Завинаги. И, както главният герой Лукас казва точно тогава, "трябва този ден да бъде направен паметен." Знаете ли какво прави? Отива право при най-мразения учител и му казва в лицето какво мисли за него. Без задръжки и скрупули. И аз признавам, че съм имала подобни помисли и дори планове, но главата ми ги е раждала само в моментите на прекалено голямо количество гняв и досада. Такива имах, може би гръцкият е за винене. Както и да е, преживях го и не нахраних никой мразен даскал. Може би защото след като завърших, вече нямаше мразени. Явно обаче онзи учител, по философия между другото, доста е разгневил главния герой, щом е предприел тези действия. Скоро обаче той съжалява. По ирония на съдбата, жестоката съдба, на устната матура именно проф. Мартино ще изпитва Лукас.
Забравяме за това за момент. (В тоя филм никой веднъж пък не седна да учи за тая матура! Имаше само чисти симулации.) Момчето среща момиче. На някакво парти.
И тук идва моментът да кажа, че музиката в Nos 18 ans е супер зареждаща и допринася за доброто чувство, което лентата оставя.
Най-голямата изненада е свързана именно с това момиче. Клеменс. Тя е пленяваща и красива. Но какво точно се случва е тайна. Гледайте, за да разберете. Ще подскажа малко - досадният и демоде г-н Мартино е част от развръзката.

Няма коментари:

 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported License.