вторник, 3 ноември 2009 г.

За прословутите вече "Източни пиеси" (2009)




Не е случайно това, че са напълнили целия филм с пройдохи и злета от софийските улици и точно след като го изгледах, на път за вкъщи от киното, вървейки по същите тези улици, едни, непознати за мен лица, ме поканиха на белодробно танго. Това, плюс те самите, ме вдъхнови като цяло. Идеята е, че този ден не е никак случаен. Както Ишил разказваше на Христо – казали са й истината. Аз я видях. Видях я и в "Източни пиеси". Това е първото, което най-много ми хареса. Има ги София Запад, има го неразбраното и пренебрегнато в семейството момче, което се присъединява към тях. То не ходи на училище, често с дни или седмици, ами се налива с бира и се събира и избира грешните хора. Всяка минута от свободното си време прекарва блъскайки по клавиатурата, убивайки виртуални зомбита. Има го и порасналия му брат, чийто живот е белязан за вечни времена от хероина. Артистът от НХА, който на над 30 и едвам си плаща бирата. За тока да не говорим. Имаше го за малко и чичкото с мъничко шкембенце в хубавия апартамент, с лъскавия телефон, дето само той му е нужен, както прибягването до нелегални методи, за да извърти всичко в своя полза. Вероятно политикът, който, както каза Христо, купува злобата и гнева на същите тези София Запад (или техен прототип). Примирението на това поколение, което сега е малко над средната възраст. Тоталното неразбиране между него и моето, което е всъщност и това на Георги. Липсата на качествена комуникация между нас/тях.
Очаквах от "Източни пиеси" повече, от колкото видях, но все пак съм доволна. Отразява реалността в голяма степен. Грозната и сива София, панелните блокове, хората по улиците – всичките с тъмни дрехи и души.
Второто нещо, което ми хареса бяха Nasekomix. Андрония е супер яка, имам щастието да я познавам даже лично, макар и бегло. Евала на тоя, който ги е избрал за саундтрака на филма. А на тях честито за новия албум - Adam's Bushes Eva's. =) All the best.
Мисля, че ще съм поредната, която ще заяви възторжено: Абе мацката, дето играе Ишил, е убийствено красива!
До тук добре, но под всичко продължава да ми прозира така познатата и характерна за българското кино липса на сюжетност. Абстрактност. Защо никой от нашите не успява да го преодолее това? Да го заобиколи, така деликатно... Много приятно би се получило. "Дзифт" може да се похвали с това постижение, но пък той е по книга... Така че не се брои. =) Поне в пиесите има наченки на операторско майсторство, което по принцип също ни куца.
Да, този ден определено не е случаен. Днес заваля и първият истински сняг. И искам да ви кажа да гледате "Източни пиеси", защото е хубав и просто си струва. Аз не съжалявам, въпреки че в 7-те лева явно не се включваше отопление на залата.

5 коментара:

Анонимен каза...

София Запад ? Какви са тия ? И каква роля играят във филма ?

Monica каза...

Анонимен.... А защо пък си анонимен? Имаш право де, но пък и аз имам право да се подразня на това и съответно да изразя въпросното недоволство - все пак това е моят блог. Но стига празни приказки - София Запад, Анонимен, са тези, дети бият. И във филма, и по улиците, стадионите. Тея, дето им дават парички за тва. Мислех, че на всички това е ясно. Най-малкото по новините не веднъж са ги споменавали.

Анонимен каза...

Ти самата си допуснала анонимни да коментират в блога ти. А ако не знаеш как да ги забраниш , с удоволствие бих ти помогнал.
По темата въпроса ми по-точно беше дали се споменават "София Запад" във филма Източни Пиеси. Иначе съм добре запознат с тяхната дейност ,и за щастие един по-един започнаха да ги отстраняват.. както и да е.

Monica каза...

Не, не се споменават.

Анонимен каза...

еее тва не е честно просто! Точно за операторско майсторство да се заядеш! Филмът е сниман ункално яко за дришливата камера, с която са разполагали (без пари естествено камерата няма как да е супер), но точно защото споменаваш другите кофти бг филми не можеш да твърдиш, че филмът е заснет лошо! Аз признавам малко от съвременните бг филми - "Писмо до Америка", "Дзифт", "Източни пиеси" и "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (надявам се следващият да е "Мисия Лондон") ии признавам тези филми най-вече защото имат смисъл и защитават идеята си. Мисля, че това е, което липсва в българското кино и мисля, че под "липса на сюжетност" по-скоро имаш предвид невъзможността на кинаджиите да "разкажат" сюжета...

 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported License.