понеделник, 27 април 2009 г.

Ода за виното

Черната земя пие
пият дърветата от нея.
Морето изпива реките,
слънцето пие морето,
а луната-слънцето.
Защо, приятели ми се карате,
когато пия вино.

Искаш да напишеш ода за новото дядово домашно вино...нищо, че е петък вечер и се напиваш сам..
„Има и такива дни”, казваш си. Леко ти се повдига като удариш по-голяма глътка, но не защото винцето е зле, а защото не си ял нормална храна от дни и имаш чувството, че ако тръгнеш да драйфаш, ще е доста зле – стомашен сок, бляяяяя. Пуснал си си яката музика и си се клатиш сам на стола, опитвайки се да не пушиш много, което обаче е бая трудно – само като ти мине през глътката алкохолът и така ти се приисква да усетиш отровния никотин, че човек убиваш! Прокарваш пръсти през косата си, защото от хардкора ти влиза в очите... Малко е трудно да се отървеш от начина, по който ти пречи, защото си се напил доста и в екстаза си я поскастри бая (резултат от скука + отчаяние + няколко пълни чаши. Всичко е математика.).
When you’re sucking my cock
Еха, това ли пеят? Е нали е много лично и не е готино да се говори с такива подробности за този личен акт? С такива разсъждения все едно живееш в миналите векове. Понякога си мислиш, че в доста аспекти им е боло по-добре на хората тогава...
Were on drugs. We’re all on drugs.
Do you like drugs?

О, как можа да забравиш. Всичко е наркотици.
Пускаш си песни, на които винаги изтрещяваш и които по някаква извратена случайност вчера на най-бруталния концерт се счупиха да пускат. Опа! Пак си там.
Feelinreally high….
Казваш си само още една цигарка, „последна за тази вечер и лягам”... За кой път?!
Ама верно вчера беше брутално...
Спориш по скайп с познат за чалгата... Оф... Аман. Разказваш му за концерта, какво значи велико изкарване, но той откровено показва, че не го е грижа особено. Поне е искрен.
Зацикляш яката работа. Последна цигарка. Ама преди т’ва посещаваш кенефа, а напът за там си мислиш колко би било яко, ако имаше затопляща се седалка като на Чарли Шийн в Two and a half men. Ама нямаш. Шанс. Всичко ти се върти, търсиш подкрепа от стената в достигането на желаната дестинация. Поглеждаш се в огледалото. Погледът ти е много дълбок, но и някак празен. Кой го ограби? (да го убием с камъни!!)
Подтискаш негодуването на стомаха си, отпивайки една от последните глътки. Ама помага да заспиш, ей!
Good night!
Добре де, изсипа последните 2-3 глътки в мивката, „признавам”. Жалко, можеше да зарадват някого. Идва ти налудничевата идея да си сготвиш нещо. Опитвайки се да я изгониш от съзнанието си, отваряш прозореца и се радваш на навлязлия „свеж” въздух. Хипер антиутопия.
Надяваш се да се пребориш с чушката, която намери в хладилника.
Кучето ти се търка и ти се кефи нещо. Защото ще хапваш. Само тогава, като се замислиш.
Едва ли дядо ти си е представял точно тази картинка, която си в момента, когато ти е дал виното със самодоволна усмивка. Нито пък този, който е готвил. Но пък е вкусно.

Няма коментари:

 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported License.