2 часа и половина смях без антракт

Постановката "Дядо Коледа е боклук" е една от най-забавните, които съм гледала. Два часа и половина смях без антракт! Всички актьори бяха невероятни и добре подбрани, защото ролите им супер много им отиваха, а те не излязоха и за секунда от тях. В това отношение най-много ме впечатлиха Мария Каварджикова, Рачков и Лафазанов. Евала и на Сапунджиева, много й тича да играе откачена. Много яки включвания имаше.
Всички образи са безумни, смешни и като се съберат на едно място започват да валят неподозирани и изненадващи развръзки.
В голямата зала на народния нямаше празно. Горещо препоръчвам. :)

А някои карат...

Докато в Холандия (и Белгия) придвижването с велосипед е транспорт, спорт, удоволствие и еко, в София въртенето на педали с каквато и да е цел е по-скоро екстремно преживяване. След като посетих въпросните страни останах супер впечатлена. Защото там велосипедистите са повече от шофьорите - 90% от местните цъкат из града с колелата, а автомобилите си ползват само за извън градско. Освен това фламанците (и в двете държави) искат да запазят еко-придвижването на гражданите си и още като започнеш работа или образование там ти връчват Dutch bike.
На много места велоалеите са по-широки и от тротоарите, и от улицата. Светофари за колела? Няма проблем! Желязна организация. Докато в София хората, било то шофьори или пешеходци, като видят колоездач и не знаят какво да правят. Толкова се стряскват и объркват, че несъзнателно, но сякаш нарочно, застават точно пред теб, поставяйки и двете страни в рискована, аха да стане ПТП ситуация.
Признавам, че аз щях да съм от блъснатите на няколко пъти в Амстердам. Там си трябва да внимаваш - колела хвърчат постоянно от и на някъде. Въпреки неблагоприятния климат, за който са характерни честите валежи, силния вятър и почти постоянната облачност!
Има, разбира се, и изцяло пешеходни зони.

Знаете, че не може всичко да е идеално, все пак поговорката гласи : Прекалено хубаво не е на хубаво. Та, има и проблеми, свързани с колелата. Най-голям от тях е броят им. И ако си мислите, че много е това:

то какво ще кажете за тези гледки:

Често се получават струпвания на колела на едно място, което от гледна точка на туристите е страшна атракция, но за местните може би не е най-любимата картинка. Тук отново трябва да се възхитим, а защо не и да вземем пример от фламанците и техните организационни умения: те разчистват едно такова място и оставят бележка къде да си търсиш колелото. Отиваш, аз лично очаквах глоба, а вместо това само след описание на велосипеда и ID ти се дава номера на мястото на колелото. Не очаквах, че в това огромно хале е възможно толкова лесно да се открие:

Смятай, че някой е седнал да напише описание на всяко едно от тези колела! На снимката се вижда само едно част от тях.

Имаше и други зарязани превозни средства:

На всичкото отгоре хората бяха организирали и безплатно регистриране на колела, така че следващия път да си го намериш още по-лесно (особено, ако има друго с предна зелена гума) от една страна и от друга - те да правят по-малко описания при следващата чистка.

Евала им правя на хората, карат си колелата в дъжда и няма проблем, а аз се чудя струва ли си удоволствието рискът от карането в София - така или иначе те е гнус да си поемеш въздух после...

Onyx: What's with the drums and the guitar??

Onyx за трети път в България на 19. декември в Escape. Разбира се, след това изречение трябва да се направят две важни уточнения - Onyx в целия си състав дойдоха веднъж - миналото лято в зала Универсиада в София, а преди това само Fredro Starr ни уважи; и второ - на 19. Sonsee ще липсва. Е, 100% ще има компенсация с приятели-рапъри, но не за това си говорим.


Постерът за концерта е много неприятен между другото:

И верно - какъв e филмът с барабаните и тая китара?
Нищо де, явно не ги умеем тези работи. Иначе събитието сигурно ще е приятно, Escape не е лошо място, освен това няма и кой да напълни цяла зала на Onyx за "трети" път. Аз обаче пак съм пас, видях ги вече и тримата, пък и малко ми поомръзнаха честно казано. Не е като да са ми високи изискванията към сцената, по принцип на малко се радвам, но нещо не ме грабва напоследък...

Весело на който ще ходи и да раздувате после.

Amsterdam story

Значи в А’дам се пуши навсякъде? – каза тя въодушевено и убедено.

Не, законово е позволено само в кофишоповете. – обясни той.

Верно? – беше учудена, но не и разочарована.

Да, там и у вас.

. . .

О, майната му! Ще го пробвам тоя тютюн! Свивам си цигарка, не издържам! – реши се тя. Дай ми филтърчетата! – заповяда му.

Нали знаеш, че тук, в началото на парка, не е оферта... – обезпокоено.

Споко, само табако ще е.

Както тръгна да го вади от плика, те се появиха. Изскочиха им отляво и, разбира се, бяха на колела.

КРИЙ! – изпищя той панически, но без последвала нейна реакция. Куките се спряха при тях веднага щом забелязаха нервните им лица, чиято кръв се беше дръпнала чак до ушите, правейки ги червени.

Започнаха да говорят неотчетливо на холандски. Единият изстръгна тютюна Rasta to chill от ръцете ми, заедно с филтърчетата.

Те пък за какво са му?! – смути се тя вътрешно.

Последва момент на от една страна разглеждането им и от друга на чудене дали ще отворят тютюна.

Any other drugs? – попита с поглед, насочен към пликчето със Super silver haze от 420 Café. Току-що го беше измъкнал и го държеше между палеца и показалеца на лявата си ръка.

No! – отсякоха и тя, и той, почти в един глас, единствено с леко и незабележимо, още повече – незначимо, разминаване.

Why? – попита куката с леко доловима меланхолия и изненадана интонация.

Не знаеха какво да кажат. Нито какво точно той имаше предвид, нито какво се очакваше от тях, нито въобще за какво става въпрос.

След няколко протяжни секунди, около десетина, когато мълчанието вече беше придобило непоносими децибели, той успя да събере сили и кураж за:

But… What do you mean? – най-доброто, на което беше способен в този момент.

Двете двойки – тя и той, плюс те двамата, си размениха по поглед.

Well... – заотговаря най-после той. Раздели устните си една от друга, за да продължи... Но вместо това разкопча най-горното позлатено и загладено копче на униформата си. Погледна първо нея. После – него. Те не разбираха какво се случва. В главите им се блъскаха, прескачаха и сражаваха стотици мисли, предположения и картини. Последствия... И най-вече чувства.

Полицаят отново насочи десницата си към горната част на униформата си. Този път обаче по-надолу. Второ копче леко се изплъзна през илика, след което ризата му зейна отворена. Без колебание продължи по-надолу и още няколко лъскави копчета се отвориха.

През цялото време колегата му просто стоеше безучастно отстрани и наблюдаваше ситуацията. Той беше апатичен, защото знаеше за какво става въпрос. Куката разтвори изцяло ризата си, както си трябва. Вече всички позлатени гладки копчета бяха разкопчани от собствената му ръка.

Look, here I have – започна той. По вътрешните страни на ризата му се виждаха захванати... предмети. Тяхната същност в началото не беше ясна на изумените тя и той, но с всяка секунда разбираха, че не, очите не ги лъжат.

LSD, some coke… May be speed?

Гласувай!

Утре, 15 ноември, отново е изборен ден.
Така че гласувай, направи това елемнарно усилие да се поинтересуш от това кой е мераклия да хм, застане на чело на столицата и да минеш през урната. Наистина, отнема най-много 5 минути, а означава толкова много. Отразява мнение, отношение, най-вече отговорност. Гражданска позция и въобще активност. А не незаинтересованост и мене тва не ме е*е.

Призовавам и симпатизантите на ПП "Зелените" да пуснат гласа си в полза на Теодор Дечев - независим кандидат за кмет на София. Добре, че е тази кандидатура, иначе просто няма за кого да се гласува утре. Още не мога да повярвам, че сините решиха да подкрепят ГЕРБ и Фандъкова и не излъчиха свой кандидат. Просто много ще му дойде властта на Супермен.

За прословутите вече "Източни пиеси" (2009)

Не е случайно това, че са напълнили целия филм с пройдохи и злета от софийските улици и точно след като го изгледах, на път за вкъщи от киното, вървейки по същите тези улици, едни, непознати за мен лица, ме поканиха на белодробно танго. Това, плюс те самите, ме вдъхнови като цяло. Идеята е, че този ден не е никак случаен. Както Ишил разказваше на Христо – казали са й истината. Аз я видях. Видях я и в "Източни пиеси". Това е първото, което най-много ми хареса. Има ги София Запад, има го неразбраното и пренебрегнато в семейството момче, което се присъединява към тях. То не ходи на училище, често с дни или седмици, ами се налива с бира и се събира и избира грешните хора. Всяка минута от свободното си време прекарва блъскайки по клавиатурата, убивайки виртуални зомбита. Има го и порасналия му брат, чийто живот е белязан за вечни времена от хероина. Артистът от НХА, който на над 30 и едвам си плаща бирата. За тока да не говорим. Имаше го за малко и чичкото с мъничко шкембенце в хубавия апартамент, с лъскавия телефон, дето само той му е нужен, както прибягването до нелегални методи, за да извърти всичко в своя полза. Вероятно политикът, който, както каза Христо, купува злобата и гнева на същите тези София Запад (или техен прототип). Примирението на това поколение, което сега е малко над средната възраст. Тоталното неразбиране между него и моето, което е всъщност и това на Георги. Липсата на качествена комуникация между нас/тях.

Очаквах от "Източни пиеси" повече, от колкото видях, но все пак съм доволна. Отразява реалността в голяма степен. Грозната и сива София, панелните блокове, хората по улиците – всичките с тъмни дрехи и души.

Второто нещо, което ми хареса бяха Nasekomix. Андрония е супер яка, имам щастието да я познавам даже лично, макар и бегло. Евала на тоя, който ги е избрал за саундтрака на филма. А на тях честито за новия албум - Adam's Bushes Eva's. =) All the best.

Мисля, че ще съм поредната, която ще заяви възторжено: Абе мацката, дето играе Ишил, е убийствено красива!

До тук добре, но под всичко продължава да ми прозира така познатата и характерна за българското кино липса на сюжетност. Абстрактност. Защо никой от нашите не успява да го преодолее това? Да го заобиколи, така деликатно... Много приятно би се получило. "Дзифт" може да се похвали с това постижение, но пък той е по книга... Така че не се брои. =) Поне в пиесите има наченки на операторско майсторство, което по принцип също ни куца.

Да, този ден определено не е случаен. Днес заваля и първият истински сняг. И искам да ви кажа да гледате "Източни пиеси", защото е хубав и просто си струва. Аз не съжалявам, въпреки че в 7-те лева явно не се включваше отопление на залата.

I find it beautiful

Много яко! Само това -
исках да го покажа и да се похваля с Тути,
който го направи :)
Евала!
Влиза той тука от време да на време,
та дано да види.