Помня ясно нощта с питиетата, когато мой познат ми казваше: „Вятърът от морето през нощта прочиства въздуха и всяка сутрин дишаш чисто нов.” Сега ми липсва този въздух. Вместо това дишам газовете на колите и на хората по трамваите. Поемам и кофеин и никотин без мярка – най-добрите приятели на живота в този смазващ и изтощителен град. Дърпам поредната цигара, докато чакам автобуса, който ще ме прибере, но преди това – изнерви до болка. Днес си купих зимно яке. Няма как това да не ме натъжава и отдалечава от спомените. Но тях не мога да си ги навличам, когато завали сняг и задуха вятър. То е! Докато дойде време да го захвърля ненужно в гардероба, ме топли фактът, че ми предстои да почна във ФЖМК, до където ще имам истинската възможност, всеки ден, да стигам пеша.
Коментари
ФЖМК е чудесно място. :))