Значи в А’дам се пуши навсякъде? – каза тя въодушевено и убедено.
Не, законово е позволено само в кофишоповете. – обясни той.
Верно? – беше учудена, но не и разочарована.
Да, там и у вас.
. . .
О, майната му! Ще го пробвам тоя тютюн! Свивам си цигарка, не издържам! – реши се тя. Дай ми филтърчетата! – заповяда му.
Нали знаеш, че тук, в началото на парка, не е оферта... – обезпокоено.
Споко, само табако ще е.
Както тръгна да го вади от плика, те се появиха. Изскочиха им отляво и, разбира се, бяха на колела.
КРИЙ! – изпищя той панически, но без последвала нейна реакция. Куките се спряха при тях веднага щом забелязаха нервните им лица, чиято кръв се беше дръпнала чак до ушите, правейки ги червени.
Започнаха да говорят неотчетливо на холандски. Единият изстръгна тютюна Rasta to chill от ръцете ми, заедно с филтърчетата.
Те пък за какво са му?! – смути се тя вътрешно.
Последва момент на от една страна разглеждането им и от друга на чудене дали ще отворят тютюна.
Any other drugs? – попита с поглед, насочен към пликчето със Super silver haze от 420 Café. Току-що го беше измъкнал и го държеше между палеца и показалеца на лявата си ръка.
No! – отсякоха и тя, и той, почти в един глас, единствено с леко и незабележимо, още повече – незначимо, разминаване.
Why? – попита куката с леко доловима меланхолия и изненадана интонация.
Не знаеха какво да кажат. Нито какво точно той имаше предвид, нито какво се очакваше от тях, нито въобще за какво става въпрос.
След няколко протяжни секунди, около десетина, когато мълчанието вече беше придобило непоносими децибели, той успя да събере сили и кураж за:
But… What do you mean? – най-доброто, на което беше способен в този момент.
Двете двойки – тя и той, плюс те двамата, си размениха по поглед.
Well... – заотговаря най-после той. Раздели устните си една от друга, за да продължи... Но вместо това разкопча най-горното позлатено и загладено копче на униформата си. Погледна първо нея. После – него. Те не разбираха какво се случва. В главите им се блъскаха, прескачаха и сражаваха стотици мисли, предположения и картини. Последствия... И най-вече чувства.
Полицаят отново насочи десницата си към горната част на униформата си. Този път обаче по-надолу. Второ копче леко се изплъзна през илика, след което ризата му зейна отворена. Без колебание продължи по-надолу и още няколко лъскави копчета се отвориха.
През цялото време колегата му просто стоеше безучастно отстрани и наблюдаваше ситуацията. Той беше апатичен, защото знаеше за какво става въпрос. Куката разтвори изцяло ризата си, както си трябва. Вече всички позлатени гладки копчета бяха разкопчани от собствената му ръка.
Look, here I have – започна той. По вътрешните страни на ризата му се виждаха захванати... предмети. Тяхната същност в началото не беше ясна на изумените тя и той, но с всяка секунда разбираха, че не, очите не ги лъжат.
LSD, some coke… May be speed?
Коментари